На 15 август, Неделя празнуваме Успение на Пресвета Богородица - "Голяма Богородица"

• Името Мария има древноеврейси произход и е производно на името Мириям.

Значението не е ясно; възможно е да означава „горка;

огорчена; горчива“, „желана“, „любима“, „безметежна“ или „упорита“.

Според някои изследователи се вярва, че името Мария е популярно още от

времето на Древен Египет. В стария завет името Мария (Мариям, Мариамь)

носи и юдейската пророчица, по-голяма сестра на Аарон и Мойсей.

В исляма Дева Мария е известна под името Мариам (Мариям, Марйам) и е

почитана като праведната майка на пророка Иса (Иисус).

• Името Мрия е едно от най-разпространените имена по света.

Около 130 хиляди българки празнуват имен ден на 15 август.

• На тази дата българите отбелязват един от дванадесетте най-важни

християнски празници. В народната традиция той е популярен като

Голяма Богородица.

• В своите представи за Божията майка те са съхранили

дълбока обич и почитание към нейната непорочност,

справедливост и вълшебна сила.

Затова Богородица има много превъплъщения. Тя е девица,

заченала от босилена китка, и щастлива родилка, пред която природа се

поклонила, за да мине с младенеца в ръце.

Тя е благодетелката на невести и родилки, които благославя за

здраве и многодетство. Тя дава милостиня на сиромашките жени,

майки и вдовици, утешава страдащите, напътства нещастните и

безплодните люде.

• Стара традиция било в нощта срещу празника хората да преспиват на

свято място, да си пожелаят нещо хубаво, което с благословията

на Богородица, се надявали да се сбъдне.

Рано сутрин носели в църквата всички плодове, които са се родили.

Попът ги опявал, прекадявал и освещавал с пожелание

за здраве и берекет на семейството.

После се събирали в двора на дома и правели гумно с формата на кръг – сакрален знак

срещу дявола и всички черни сили.

В центъра на гумното слагали колона, на която връзвали най-хубавия кон.

Донасяли няколко снопа младо жито от нивата, което вършеел стопанинът на къщата,

докато неговата жена хвърляла вода от менче, украсено с цветя и червена кърпа.

Накрая жените събирали новото жито и от него правели обредни хлябове за празника.

• Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ.

Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали,

за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло. Според Светото

писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния

живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог

е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него.

Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят

пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава,

обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни

по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират

само плащеницата ѝ.

• Обичайно на 15 август свършвал Богородичният пост и се

организирали празнична семейна трапеза или общоселски събор.

На празничната трапеза стопанките нареждали задължително ритуална погача,

мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле и

различни плодове. Непременно се ядат диня и грозде.

Отколешна традиция било да се раздава богородична пита и предварително

осветените в църква плодове за здраве и късмет на цялото семейство.

Често на този ден се правят сборове в селищата, където Св.Богородица е патрон

на местната черква и правят общ курбан.

• Света Богородица се приема като закрилница на семейството,

на майките, родилките и на малките деца.

Вярва се, че Богородица помага на бездетни съпрузи да се сдобият с рожба.

В християнската религия Мадоната, или Божията майка, е носителка на

божественото женско начало, а в епохата на езичеството е въплъщение на

Великата богиня, майка на земята.

Източник "Български етно календар" на издателство "Милениум" - 2012г.