Септември е! Ето какви празници и събития предстоят през месеца на есенното равноденствие!

 

Името на месец септември произлиза от числото

7-septi (седем – лат.).

След реформата на календара през 46 г.пр.н.е.,

когато се добавят още два месеца,

септември става деветият месец в годината, но името му си остава.

 

Старото славянско име на месеца е роуинъ (руен, „жълточервен“),

тъй като през този месец пожълтяват тревата и листата на дърветата.

 

Прабългарите наричали този месец Девем.

 

 

 

 

Месец септември започва със същия ден от седмицата, с който и месец декември.

 

 

Зодиите на месец септеври са:

 

Дева - от 23 август до 22 септември
Везни - от 23 септември до 22 октомври

 

В българските традиции септември се свързва преди всичко с узряването на гроздето

и настъпващото преобразяване на природата, която се подготвя за приближаване на

зимата. Всички празници,  обичаи и ритуали са подчинени на идеята, че от първия

ден на този месец започва новата календарна година. А всяко ново начало е

изпълнено с тайнственост, надежди и очаквания за здраве, благополучие и късмет.

 

Най-големите празници през месеца са ден на Съединението на България, 

Рождество Богородично - Малка Богородица, Кръстов ден, Св. мчци София, Вяра,

Надежда и Любов, Денят на Независимостта на България. В първия ден на месеца

неортодоксалните мюсюлмани правят своите есенни маета,

а еврейте отбелязват Рош Ашана.

 

Рош Хашана или Рошашана в буквален превод означава „глава на годината“ –

еврейската Нова година. Този празник се празнува два дни. Според народните 

вярвания през този ден на тайнство Всевишният оценявал делата на всеки човек.

Мъдреците казвали, че на Рош Ашана се откривали три вида небесни книги;

на праведните, на които е отсъдено да живеят щастливо; на грешниците, които са

обречени на смърт заради греховете си, и на средно добрите, които със своите

дела могат да предрешат  съдбата си-  да живеят или да умрат. Затова по стар

обичай евреите се поздравявали с „ Честита Нова година - Нека твоето име бъде

записано в книгата на живота” На този ден няма фойерверки и пищни трапези,

а смирение и покаяние „Новата година е време за преосмисляне"

 

 

Ето и останалите празници от месеца:

 

1 септември 

Начало на Църковната нова година. 

Преп. Симеон Стълпник. Св. Марта.

Св. мчци Айтал и Амун дякони

Имен ден празнуват: Симеон, Симона, Симо, Семо,

Симан, Симана, Симеона, Моне, Мони, Мона, Моника, Монка

 

В традиционния народен календар този ден е популярен като Симеоновден,

Симеон Орач, Симеон Сърп или Земеделската нова година.

В представите на българина септември бележел началото на новата календарна

година. А св. Симеон се почитал като покровител на селскостопанския труд.

По стар обичай на 1 септември тържествено се освещават семената за посев,

заедно с китка босилек – Божието цвете, което има апотпопейна сила да пази

живата и неживата природа от беди, болести, порои и градушки. В някои села

между семената слагали нанизани на червен конец чушки, плодове, орехи,

сребърна монета и пепел от бъдника (пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер).

След празничната църковна служба хората отивали да садят нивите си.

Обличали се в празнични нови дрехи. Украсявали с цветя колите и животните,

като на рогата на воловете слагали малки кравайчета. Специално за орачите

жените приготвяли бяла погача, баница и варена кокошка. Правели и нещо

засукано – например зелник, за да се суче така късмета в дома.

 

 

Преди да започнат заораването, мъжете ритуално захранвали добитъка с

обреден хляб. Разчупвали го на четири парчета – първото хвърляли на изток

към слънцето, второто давали на воловете, третото заравяли в земята,

а четвъртото изяждали сами. Костите от обредната кокошка пък заравяли,

за да бъдат предотвратени бури и градушки и да е берекетлия годината.

Жените обикаляли  около орачите и ръсели жар, за да е спорна работата.

В някои родопски селища на Симеоновден празнували младите булки и

бременните жени. За да са здрави и да родят хубави и силни дечица,

жените не работели никаква домашна работа. Хората вярвали, че  ако на

този ден срещнеш бременна жена с пълни ръце, ще се роди много жито.

За щастието и късмета на неродените  още деца жените гадаели по това,

какъв е полазникът – ако човекът, които пръв навести невеста или

бременна, е добър и щедър, такъв ще е и късметът на бебето.

В Западна България се счита, че ако на Симеоновден е слънчево и топло,

такова ще е времето и през януари следващата година. В Пиринско се гадае

каква ще е зимата. Народната традиция повелявала на този ден нищо да не се

изнася от къщата и нищо да не се дава назаем.

В християнския календар Симеоновден се чествува в памет на св. Симеон Стълпник,

известен сред българите като “Симеон Орач”. Според житието му, той е роден в

Мала Азия. На 18 г. постъпва в манастир, но след това се усамотява, като си

построява каменна кула, подобна на висок стълб, върху която прекарва

остатъка от живота си, затова е наречен “Стълпник”. Там умира на 103 години.

 

 

05 Септември

Св. прор. Захария и праведна Елисавета

Имен ден празнуват: Бетина, Елза, Елисавета, Захари,

Захарий, Захария, Зарко, Зарин, Заро, Захарин, Заша,

Захаринка, Изабела, Светлозар, Лиза, Лиса, Лизавета,

Лисавета, Света.

 

 

06 Септември

Ден на Съединението

 

 

На този ден се осъществява Съединението на Княжество България с т.нар.

Източна Румелия. На този ден въстаническите отряди и войската помитат с

един замах онова, което беше сътворено в Берлин, изкуствената автономна

област Източна Румелия, с идеята за обединението є с Княжество България.

По този начин беше дадена зелена улица на самостоятелното държавно

съществуване на българската държава.

 

 

08 и 09 Септември

Рождество на Пресв. Богородица

 

 

Според традицията на този ден се отбелязва празникът Малка Богородица.

Той бил преди всичко голям църковен празник. Но според едно старо поверие

на Малка Богородица всеки добър християнин може да намери изцеление за

болест или страдание, ако даде обет пред Светата Дева.

Затова някога в навечерието на празника се правела магия. Стопанката на

къщата измесвала богородичен хляб, който украсявала с булчинска гривна.

Върху него слагали малка великденска кукла, цялата обляна с мед.

Погача изпичала и болният я разчупвал. Първото парче хвърлял на покрива на

къщата, останалата част изяждал, като изричал магическите думи:

„ Докато съм жив няма да сложа в устата си гъше месо. За болестта-медената пита,

а за мене – здравето и сигурността“. После болният отливал малко червено

вино от глинена купа за болестта, а останалото вино изпивал, като мълчаливо

молел Св. Богородица за нейната благословия.

Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.

Той също се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат

леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. В нейно име се месят

голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички

в семейството. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му,

друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят

това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор

на Пресвета Богородица (26 декември).

 

В малкия градец Назарет живеели праведните Йоаким и  Ана. Те били щедри и

милостиви хора, но страдали от голямо нещастие – нямали деца. И двамата

денонощно се молели на Господ – Йоаким в пустинята, а Ана – в бедния си дом.

Молитвите им били чути и ангел Господен известил на Ана за раждането

на детето им. А на Йоаким се явил самия Бог, за да възрадва страдалното му сърце.

Щастливите съпрузи се срещали в Йерусалим и там принесли жертва в храма

в знак на благодарност.

На 9 декември света Ана заченала своето дългочакано дете. А на 8 септември се

родила пресветата Дева Мария. На три годинки родителите и я отнесли в Йерусалим

и я оставили да живее като другите девици в храма. Лишена от родителски ласки,

Мария  се отдала в служба на Бога.

Скоро родителите и починали. Изпитала страданието на сиротството, Мария станала

Утешителка и Застъпница на всички сирачета. Тя била удостоена от Бог да бъде майка

на Спасителя Иисус Христос.

 

 

14 Септември

Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен

(Кръстовден)

Професионален празник на българските огнеборци

Имен ден празнуват: Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кръстина,

Кристина, Кръстина, Кънчо, Къна, Ставри, Ставрица,

Ставрула, Ставруда

 

 

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен

знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената

любов, победата над злото, принадлежността към християнството. По традиция

на Кръстовден се спазва строг пост, „говее се за Кръста“ и не се хапва

нищо червено. Съществува поверието, че говеенето на празника помага

срещу болки в кръста.

На Кръстовден денят и нощта се кръстосват, което ще рече, че стават равни

по времетраене. Често казват, че с идването на Кръстовден  започва есента.

Църквата извършва поклонение пред пречестния Господен Кръст четири пъти

през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна,

на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември.

По стар обичай на този ден жените ходели на църква, палели свещи за здраве и

раздавали питки в името на светия животворящ кръст Господен.

Свещеникът обикалял къщите и ръсел със светена  вода за благополучие и

щастие на семейството.

Кръстов ден се смята за празник на замята и не случайно на този ден започвали

есенната сеитба и гроздоберът. За да е чист и благополучен деня за засяване,

съпрузите съблюдавали сексуално въздържание. Не слагали нищо почерняло на

огнището, за да няма плевели в посевите и да е хубаво житото.

Отколешна традиция е мъжете да освещават първите семена, приготвени за посев.

През това време стопанките приготвяли малки колачета и питки за воловете,

с които изпращали орачите още преди изгрев слънце.

В някои села Кръстовден бил празник на народните лечителки и баячки.

На тори ден всеки, който е намерил изцеление за страданието, отивал при своята

лечителка с прясна пита и китка цвете, дребни подаръци и пари, за да

засвидетелства своята благодарност и уважение към своята избавителка.

В много селища на този ден започвали есенните седенки и

активният предбрачен сезон.

 

*На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци.

Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г.,

когато на практика се поставя началото на организираното

пожарно дело у нас.

 

 

16 Септември 

Света Людмила Чешка

Имен ден празнуват: Людмил, Людмила

 

На 16 септември имен ден празнуват всички, които носят името Людмила

(името е от славянски произход и означава "любим на народа" или

"който обича хората") Людмил. Поздрави ги с картичка! На този ден

православната църква отбелязва деня на Св. Людмила Чешка.

Света мъченица Людмила, княгиня Чешка била омъжена за чешкия

княз Боривой. И двамата приели свето Кръщение от Св. Методий.

Те искали да просветят в истинната вяра и своите поданници и построили

няколко църкви. Но княз Боривой умира млад и оставил жена си вдовица,

която водела строг, благочестив живот. Тя продължавала да се грижи за

Църквата и по време на управлението на нейния син Вратислав. Вратислав

бил женен за Драгомира - техният син носел името Вячеслав. След смъртта

на бащата на престола застанала наследникът, но възползвайки се от

младостта и неопитността му, майка му (Драгомира) започнала връща в

страната езически обичаи и нрави. Св. Людмила се възпротивила на това,

но Драгомира се опитала да я убие. След неуспешният опит, Св. Людмила

напуснала чешката столица и се усамотила в крепостта Течин.

Легендата разказва, това не било достатъчно и Драгомира изпратила нови

убийци, те нападнали Св. Людмила докато се молила и изпълнили заповедта.

Мощите на Св. мъченица Людмила са пренесени в Прага в църквата

"Св. Георги" и са дълбоко почитани и посещавани, защото извършват изцеления.

 

 

17 Септември 

Свети мъченици Вяра, Надежда и Любов и

майка им София.

Имен ден празнуват: Вера, Вяра, Надежда, Любов и

техните производни

 

 

София била добра  и боголюбива християнка от Рим. Имала три дъщери,

които носели имената на трите най-високи християнски добродетели –

Вяра, Надежда, Любов.

Чистотата и благородството на това семейство впечатлило силно управителя

на града Антихол. Но разочарованието му било огромно, когато разбрал,

че са ревностни християнки.

Пратил трите девици при знатната римлянка Паладия, като се надявал да ги

склони да се отрекат от Бога. Но и Паладия била безсилна пред тяхната

преданост и отдаденост на Христос. Последната надежда на Антихол била

поотделно да убеди девиците да се върнат към старите богове. Макар и

разделени, Вяра, Надежда и Любов останали непоколебими. Горди приемали

всяко изпитание, смирено понасяли всяко страдание.

Мъченическият живот на трите светици приключил през 126г., когато били

публично обезглавени. Добродетелната София положила телата на дъщерите

си в скъпи ковчези и ги погребала на висок хълм край Рим. След три дни

бдение починала и света София.

От 777г. мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов

почиват в Елзас, Франция.

 

* В миналото на този ден българите отбелязвали "Денят на влюбените"!

Девойките давали на своите избраници свежи бели цветя, а ергените –

запалени свещи, с очакването, че надеждата и любовта ще ги окрилят през

целия им живот.

 

 

22 Септември 

Ден на Независимостта на България

Есенното равноденствие - от 22:21 часа българско време

 

 

На този ден е обявена Прокламацията за българската независимост, един

естествен успешен завършек на продължителен период на български борби

за независимост, за самостоятелно държавно съществуване.

На този ден през 1908 г. при изключително тържествена обстановка в

историческата Иван-Асенова църква “Св.Четиридесет мъченици” и на

старопрестолния Царевец е обявена независимостта на България.

Пред развълнуваното множество кънтят мощно камбаните и ехти

топовният салют.

 

 

25 Септември 

Преподобна Евфросиния Александрийска

Имен ден празнуват: Ефросиния, Сергей

 

Преподобна Евфросиния Александрийска. Преп. Сергий Радонежки,

чудотворец

Ефросиния се родила в семейството на знатни християни от Александрия.

Била умна и много красива. Не един младеж в града бил запленен от нея.

Но боголюбивата Ефросиния повече от всичко искала да живее

само за Господа.

По време на храмовия празник на един манастир край града, на който

бащата на девойката редовно давал помощи, Ефросиниясклонила един

старец йеромонах да я направи послушница. Тайно от  родителите  и старецът

подстригал косите й и я облякъл в мноашески дрехи. Предрешена като мъж,

Ефросиния отишла в Теодосиевия манастир, където се представила като

евнух Смарагд. Там девицата заживяла сама в една килия, където 38 години

прекарала в пост , молитва и пълна отдаденост на Бога.

Много пъти скърбящият баща на Ефросиния идвал в манастира и разпитвал за

изчезналата си дъщеря. Всички опити да открие любимото си чедо останали

напразни, докато един ден не ги срещнала съдбата. Трогнат от горещата

изповед на своя баща, Смарагд излял цялото си сърце пред него. Но не намерил

сили да му каже, че това е дъщерята, която търси.

Три дни преди смъртта на Ефросиния баща и отново дошъл в манастира.

Чак тогава Смарагд разкрил истината за своя монашески живот. Тайната на девицата

Ефросиния станала достояние на цялото монашеско братство.

Преподобната Ефросиния умряла блажена в прегръдките на баща си през 445г.

Оттогава на 25 септември монасите започнали да честват светлата памет на

преподобната Ефросиния и нейния благочестив баща.