Научи интересни факти свързани с обредите и историята на празника Баба Марта!

 

 

 

Името на месец март идва от латинското Мартос, или Марсов, посветен на бога на войната Марс, син на Юпитер и Юнона. За римляните Марс е божествен войн, който води непрестанни битки със злото в света и демоните в природата, които господстват през зимата.

Той е покровител на природата, съпричастен към нейното възраждане и обновление през март.

 

 

С март свързваме началото на пролетта. Земята почва да диша, стоплена

от слънчевите  лъчи. Природата оживява. Пробуждат се всички животинки

и излизат да се порадват на топлината. Птиците стават гласови, а хората

сякаш се събуждат за нещо ново и по-добро.

 

 

 

 

През март българите връзват мартеници - най-българският символ на

магическите сили, скрити в Слънцето и Земята. Носят ги децата и

възрастните, с тях се кичат дървета и храсти, лозята и животните в

обора, с надежда за здраве и късмет, сполука и берекет.

 

 

Наричат баба Марта още Първа Марта, Стара Марта или Марта.

За него има много легенди, свързан е с различни ритуали, в които

винаги присъства молитвата за здраве и берекет, надежда за хубава

и спорна година за дълъг и щастлив живот.

 

 

В Народния Приказен фолклор баба Марта била своенравна и доста

капризна жена. Тя имала двама братя - Голям и Малък Сечко. 

Тримата гледали лозе.  Една година то родило много грозде и от него

направили три бъчви руйно вино. Разделили си го поравно - на всеки

по една бъчва. Всяка вечер двамата братя пие по чашка от чудния

еликсир, докато изпили своята част от виното. Тогава тайно започнали

да пият от бъчвата на милата си сестрица, като се надявали Марта да

не забележи това. Когато дошъл месец март Баба Марта решила и тя

да се почерпи за здраве. Отворила своята бъчва и с почуда видяла,

че в нея нямало и капка от виното. Разфучала се, разлютила се Марта

и жестоко се разсърдила на двамата си братя. Много скоро гневът и

преминал, разсмяла се от все сърце, па казала: „Е, какво пък толкова,

нали моите мили братя са го изпили, не са някой чужди хора ...“.

Затова старите хора  нарекли мат " женски месец " вярвали, че времето

се мени така, както на неговата именница, която ту се сърди, ту се смее. 

 

 

 

Призори на първи март предците ни палели голям огън в двора

на къщата. Когато започне да пуши, всички членове на семейството го

прескачали по три пъти, вперили поглед към изгряващото слънце,

за да се пречистят от зли сили и да се предпазят от болести.

След този ритуал жените изваждали от домовете си червени дрехи и

тъкани, премятали ги на оградите на къщите, по клоните на дърветата,

постилали ли ги на двора, за да ги огрее слънцето и прогонят

всички болести. Едва тогава подарявали мартеници, приготвяни

специално за празника. Те били направени от бял и червен вълнен

конец, който усуквали и връзване в двата края. В средни Родопи ги

наричали байници. Белият цвят символизирал чистотата, невинността

и красотата, а червеният бил символ на здраве, жизненост и любов.

В народните представи зеленият цвят символизирал възраждането на

природата, а синият бил белег на божествената вечност.

В Родопите мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов конец.

 

 

Мартениците връзвали винаги на дясната ръка на момченцата,

на плитките на момиченцата и девойките, около врата на жените

и на левия лакът на мъжете. С мартеници стопаните закичвали и

плодни дръвчета, връзвали на опашките и шиите на домашните

животни. Обичаят се изпълнява за здраве щастие и плодовитост.

По традиция мартениците се носели 9 дена или през целия месец.

Сваляли се, когато чуят кукувица, когато видят първия щъркел или

лястовица. Мартениците криели под камък, в мравуняк или в полог -

за да се плодят домашните животни. Връзвали ги на млади дръвчета

с наричания за берекет. В някои райони ги хвърляли във вода - за да

си отиде злото като по вода. 

Когато те се сложат мартениците под камък, на другия ден децата

отиват да видят какво ще намерят под камъка. Ако открият там мравки,

вярват, че през годината ще се родят агънца, ако има червей или

бръмбар, ще се раждат повече телета и кончета. 

 

 

На първи март гадаели какво ще е времето. Вярвали, че ако месечината

е с рогата към морето - лятото ще е дъждовно. Ако на този ден някъде

паднел гръм - годината щяла да е плодородна. Тогава стопаните чукали

с камъче или с желязо по главите си и по стените на хамбарите,

за да са здрави и богати.

 

Изпълнявали се много ритуали, които трябвало да доведат хубаво време,

добра реколта и плодовитост сред животните. Но и често оставяли на

двора  пъстри черги, червени престилки и пояси, за да измолят от

баба Марта топло и слънчево време. Стопанките не изнасяне на открито

бели дрехи, за да не падат градушки през годината. За да е хубаво

житото на полето, жените не тупали, не перели, не простирали, не

предели, не плетели, не шиели с игли, не слагали черно котле на

огнището,  за да не изгние зърното на посевите.

В някои селища на първи март допирали сито и крина до овошки,

които не раждат плод, или ги заплашвали с брадва, като наричали:

" Не го сечи, то ще роди ".

 

 

Жените не режели с нож и ножица, не сечени дърва, за да се родят

здрави и силни животни.

За да предпазят добитъка от болести, изпълнявали ритуали добиване

на млад огън. Извън селото, близо до река, двама мъже търкаляне

две сухи хвойнови вейки. Когато хванели новия огън, през него

прекарвали всички животни, за да не ги ловят болести.

 

 

В околността на Пещера и Асеновград се изпълнява детски обичаи -

Пиленца и Лястовички. Предварително момченцата си изработват

специалните играчки от лесково дърво. Около пръчицата, в горния

край на която е издялано малко пиленце се усуква въженце.

При дърпане на въженцето птичето се завърта. С тази играчка децата

обикалят къщите и благославят стопаните, като им пожелават здраве,

дълголетие и изобилна реколта.

 

 

Според народната митология на баба Марта от дупките излизат

разни животинки - змии, гущери и смоци. Те били опасни за хората и

животните, затова жените изтупвали всички тъкани и дрехи, премитали

къщата и двора, и събраната смет запалвали. Най-напред жените

прескачали огъня, за да не ги хапят лошите животинки. С пушека от

добития огън кадели стаите и стопанските постройки. Обикаляли по

три пъти, от дясно наляво дрънкали с тенекии и метални предмети,

като наричали: " бягайте змии, гущери и поганци, баба Марта иде

с железния топуз и желязната патеричка и където удари,

син сок пуска! "

 

 

Появата на първите цветя, разлистването на дърветата и пристигането

на прелетните птици са първите предвестници на Пролетта. И понеже

пролетното разбуждане на растителния и животинския цвят за нов живот

настъпва през март, то и цялата мартенска обредност на българите е

подчинена на тази идея. Неслучайно март е единственият месец с

женско име, който в народното съзнание се асоциира с плодоносните

качества и сили на женската природа.

 

В традиционния Народен светоглед на нашия народ, в неговите предания

и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на

пролетта и на самия месец.