6 Декември

Ден на свети Николай,

архиепископ Мирликийски чудотворец

Имен ден празнуват:

Никол, Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница, Нелина, Нено, Ния, Коко, Коле, Коломан, Колчо, Кольо, Куно, Куна и др.

В българският календар денят е популярен като Никулден.

Св. Никола се почита като господар на необятната морска шир, на реките и езерата и

като патрон на моряците и рибарите. Според народните вярвания светецът причинява

морските бури и урагани, той пуска студени ветрове, разлюлява водите и потапя

корабите и лодките. Ето защо нашия народ казва, че на Никулден всички гемии спират

да се движат, за да се отдаде нужната почит към светеца покровител.

Мореплавателите и рибарите заедно със семействата си участват в тържествената църковна

литургия, след което устройват общи празнични, посветени на св. Никола.

Задължителен момент в традиционната никулденска обредност е консумацията на риба.

Обикновено жените приготвят шаран, тъй като според поверието шаранът е слуга на св. Никола.

Веднъж когато светецът плувал с лодката си по морето, излезли силни вълни и

пропукали нейния под. Светецът бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил

с него пукнатината на лодката. Така спасил от удавяне своите спътници. Оттогава останал

обичаят да се жертва риба шаран в чест на светеца, заради което българите наричат

празника още Рибни св. Никола, Рибена черква или Морски св. Никола.

Най-често шаранът се готви пълнен с ориз, булгур, орехи, лук, и стафиди, увива се и се

пече в тесто. Така приготвеното празнично блюдо се нарича рибник.

Жените имат обичай да запазят кост от главата на шарана, която има формата на кръст.

Тази кост – кръхче или дъна,  се смята за необикновена. Тя се пришива към шапчиците

на децата, за да ги пази от зли очи и от уроки.

С нея баячките лекуват безсъние, плач и подутини при малките.

Освен рибник за никулденската трапеза се приготвят и специални обредни колаци,

познати като боговица, николски кравай, богов хляб, светец. Често хлябът се украсява

пластично, като върху него от тестото се моделира образът на светеца или неговият кораб.

Преди да започне обредното угощение, рибникът и погачата се прекадяват от най-възрастния

представител на фамилията.

Част от обредната храна се раздава из махалата за здраве и за да пази св. Никола моряците

и рибарите от беди и корабокрушения.

В Странджа стопанката оставя парче хляб и лъжица варено жито на тавана или в

ъглите на стаята с думите:

Ела, св. Наместник, да си похапнеш и мишките да разгониш!

По традиция първият улов от риба рибарите винаги посвещават на своя патрон св. Никола.

Или пускат обратно уловената риба във водата, или я дават на близки и съседи.

Св. Никола се почита изключително силно като семеен и родов покровител, като светец

пазител на дома, имота и стоката. На Никулден българите организират семейни чествания,

известни като светец, служба слава, оброк или наместник. Преди обед моми и ергени тръгват

по къщите на своите роднини да ги канят вечерта на службата.

В западна България те се наричат службари. Интересен е фактът, че на службата присъстват

само мъжете, при това най-възрастните представители на целия род. Щом влязат в дома на

стопанина, те го поздравяват с думите:

"Дошъл е св. Никола с бяла брада."

или

"Позволете, разрешете да запалим свещица за св. Никола."

Най-старият мъж прекадява трапезата с рибника, вдига хляба високо над главата си и

благославя: "Колкото зърната в колака, толкоз купни на нивата! Нека къщата да е пълна

с челяд, а кесията - с пари."

След като похапнат и пийнат, мъжете службари отиват в дома на следващия роднина и

така до сутринта, докато се обходи целият род.

Често към групата се присъединяват и по-млади мъже, които подкрепят почерпилите

се службари, които населението в Троянско нарича пияни старци.

Никулденската обредност съдържа и някои елементи с женитбена насоченост.

Вероятно под въздействие на житието на светеца, в което се разказва, че веднъж той подхвърлил

на бедна вдовица три торби с жълтици, за да може тя да задоми трите си дъщери.

Св. Никола се почита от девойките в предбрачна възраст. Те вярват, че светецът е в състояние да

им помогне при избора на бъдещ съпруг и в създаването на щастливо семейство.

Момите, които искат да се омъжат, отиват на Никулден в черквата, поставят цветя и дарове пред

иконата на св. Никола и го молят да им помогне. През деня те се залавят на сглядно хоро на мегдана,

за да бъдат добре огледани от ергените и техните родители.

В развитите някога търговски центрове, като Панагюрище, Сопот, Асеновград и Враца,

св. Никола се е чествал като патрон на търговците.

В другите селища той е бил тачен като покровител на ловджиите и воденичарите.

В Чипровски и Старозагорско светецът е бил смятан за защитник на овчарите, а празникът му

се казвал За овче здраве. В ранно утро момите и невестите раздават никулски кравай в три

съседни къщи за здравето и приплода на стадата. Овчарите извеждат овцете на поляните и

там се надхвърлят с гегите. Онзи, който успее да хвърли гегата си най-далече, ще има

най-читавия и плодовит добитък през годината.

Никулден е известен и като много подходящ за освещаване на нов дом ден.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!