Ноември

 

 

Деветия месец на годината римляните наричали „новембер“. В календара на прабългарите бил отбелязван като „месец на маймуната“.

За предците ни 40-те дни от Димитровден – 26 октомври, до Никулден – 6 декември, било време на берекет.

Затова често ги наричали „сиромашко лято“.

 

 

 

 

В представата на българина през тези дни на годината природата се преобразява, а от отвъдната земя плъзват зли сили, които сеят страх и болести сред хората и животните. На тях са посветени и някои обреди и празници – Куцулан, Вълчи празници. За да се избавят от заплахата на злото, предците ни търсели покровителството и благословията от св. Врач, св. Мина, св. Андрей и великомъченица Катерина.

 

 

Зодиите на месец ноември са:

 

Скорпион: 24 октомври - 22 ноември

 

Стрелец: 23 ноември - 21 декември

 

1 Ноември

Ден на свети чудотворци и безсребърници Кузма и Дамян

Денят на Народните будители.

Имен ден празнуват всички, които носят имената Кузма,

Дамян и техните производни.

 

Църквата почита и паметта на преподобномъченик Яков Куостурски и двамата

му ученици дякон Яков и монах Дионисий.

В традиционния календар българите празнуват св. Врач.

В народната памет светецът се споменава като покровител на народните лечители.

Неговата история е свързана с братята чудотворци Кузма и Дамян безсребърници.

В почитането на св. Врач българинът е изразил разбирането, че физическото

здраве може да бъде постигнато, когато излекуваме душата си.

Имен ден празнуват всички, които носят имената Кузма, Дамян и техните производни.

Кузма и Дамян били родни братя от Асия. От малки били възпитани в християнските

добродетели. Когато пораснали, изучили лечебните свойства на билките.

Двамата братя се прочули като добри лечители, които не искали заплащане за

чудотворните си дела. Целия си живот посветили на своите бедни и

онеправдани събратя. Заради тяхната щедрост хората ги нарекли „ безсребърници“,

благославяли добрите им и никога не ги забравили.

Светите чудотворци Кузма и Дамян били погребани в един гроб. По-късно на

лобното им място издигнали храм, в които ставали чудеса.

 

На този ден се празнува и Денят на народните будители.

Ден на народните будители - неучебен ден за всички учебни заведения.

През 1922 г. Народното събрание обявява със закон този ден за общ всенароден

празник на "заслужилите българи", както тогава са се изразявали.

За национален празник на всички труженици на националното, просветно-културно

възмогване и преуспяване на българския народ.

 

 

8 Ноември

Свети Рангел (архангел Михаил) - Архангеловден

Имен ден празнуват: Ангел, Ангелина, Ангелинка, Архангел,

Гавраил, Гаврил, Емил, Емилия, Емилиян, Емилияна, Лина, Мила,

Миладин, Милан, Милана, Миланка, Милен, Милена, Мильо,

Михаел, Михаела, Михаил, Михаила, Михо, Огнян, Огняна,

Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радка, Радко, Радмила,

Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Райко, Райна, Райчо,

Рангел, Рафаил, Рая, Руси, Руска, Руслан, Серафим

 

В българската традиция този ден е известен като Архангеловден.

В народната митология Рангел (както обикновено го наричали) бил един от шестте

братя юнаци, които разделили света, земята и небето. На Рангел се падало царството

на мъртвите. Той отнасял душите на умрелите на небето, затова му казвали Вадидушник.

Заедно със събрата си Петър отреждали коя душа къде да отиде – в Райската градина

или в ада. Празникът се предхождал от Голямата Задушница, която по традиция се

прави в събота.

 

Рано сутрин на Архангеловден в църквата се отслужвала тържествена литургия.

Във всяка къща се колел курбан – мъжко ритуалът се изпълнявал винаги от

най-възрастния мъж в семейството.

През това време жените приготвяли пита – рангелово блюдо, или боговица,

като вярвали, че парата, която излизала от нея, е свързана с душата на техния

господар и покровител. Хляба разчупвали на кръст високо над главата на

най-възрастния мъж, поливали главата му с вино и молели за благословия

св. Архангел Михаил.

 

 

Християните смятат, че всеки човек има свой ангел-хранител. Той се моли за него,

съветва го да върши добри дела, внушава му благочестиви мисли. Затова в деня на

св. Михаил хората се молят пред своя ангел: „Свети Ангеле, който си ми даден от Бога,

добри мой пазителю, моля те, спаси ме от всички напасти, спаси ме от скърбите!“

В отделите райони на страната с Архангеловден започва цикълът на

Вълчите празници. Според легендата от Годечко светецът навързвал всички

вълци и ги повел след себе си. Накрая останал само куцият вълк, в чест на

който се почита осмия ден от Вълчанците.

 

 

10 Ноември

Международен ден на счетоводителя

 

 

11 Ноември

Ден на Свети Мъченици Мина, Виктор и

Викентий и Мъченица Стефания

Имен ден празнуват: Мина, Миндо, Минко, Мино,

Минчо, Минка, Минча, Виктор, Виктория, Викентий

 

Свети великомъченик Мина е посечен в Египет от езичниците на император Диоклециан

през III век. Няколко години преди това той напуснал военната служба и заживял с

дивите зверове в гората, отдаден изцяло на Бога. В преданията за неговите чудотворства

най-често се разказва, че светецът се явява пред ония греховни люде, които пожелават

чужда жена и чуждо богатство. Разобличава ги като похотливци и крадци и така ги връща

към праведен живот. Българите почитат св. Мина като светец, който им помага да намерят

и да си възвърнат загубеното или откраднатото, тъй като името на светеца в превод от

гръцки език означава „намирам“.

 

 

В представите на българите от Самоковско светецът бил господар на вълците, които трябвало

да пуска и да прибира. Празникът предхожда т. нар. Вълчи празници в народния календар.

По иконите от местната иконографска школа той е изобразяван като войн на бял кон.

В едната си ръка носи копие, а в другата държи два завързани вълка.

 

В района на град Сливен светецът се смята и за митичен повелител на една от най-старите

заразни болести в миналото – чумата. В деня на неговия празник жените приготвят и

раздават специални питки, намазани с мед, защото св. Мина единствен успял да залови и

заключи болестта. В отделни селища на Пирин светецът се тачи като господар на епилепсията

и на други лоши болести. По стар обичай болните обричат в храма курбан на светеца, окичват

иконите му с различни подаръци (ризи, кърпи) и с цветя, за да пропъди всички болести далеч.

 

А в град Попово стопаните тачат св. Мина за здраве на домашните птици. В деня на неговия

празник във всяка къща се коли кокошка. Перата на птицата се запазват през цялата година,

с тях възрастните жени лекуват различни заболявания по хората и домашния добитък.

Свети Мина закриля също и жените. На този ден те се молят пред иконата на светеца за

благополучие и радост в дома, както и за здравето на децата си.

 

Поради своето воинско призвание св. Мина се тачи и като защитник на войниците и

военнослужителите. През 2010 г. Министерският съвет реши 11 ноември да бъде обявен и

за професионален празник на охранителя и частната охранителна дейност.

 

 

14 Ноември

Св. апостол Филип – Коледни заговезни

Имен ден празнуват: Управда, Филип, Филка, Фильо,

Юстиниан

 

Филип – един  от двандестте Христови апостоли, е роден в град Витсаида, на Галилейско

море, чието име в превод означава „град на риболовците“. Оттам са и неговите братя по

учение Петър и Андрей. Но за разлика от тях още от най-ранна възраст Филип бил даден

от родителите си да изучава Свещеното писание. След гибелта и възкръсването на

Христос Филип тръгнал със сестра си Мириам и с апостол Вартоломей из земите на

Сирия и Мала Азия да проповядва Божието слово. В град Иерапол тримата са заловени

от езичници и влачени с бой и поругание из улиците. Изправени пред съда, те са обвинени

в магьосничество. След като неверниците събличат двамата апостоли голи и понечват да

свалят  и дрехите от тялото на Мириам, девицата внезапно се превърнала в огнен пламък.

В мига, в който апостолите били разпънати на кръст, градът бил разлюлян от страшно

земетресение. На мястото, където била пролята кръвта на Филип, след три дена израснала

буйна лозница – знак за вечното блаженство на апостола.

 

 

В народната традиция на българите денят на св. Филип се свързва в най-голяма степен с

обредно-магически практики, наследени от езическата епоха.

От 14 до 21 ноември са така наречените Вълчи празници (Мратинци).

В представите на българина Мратиняка е зъл, черен дух с перушина и големи зелени очи,

който мори кокошките. За да бъде умилостивен злия демон, всяка къща прави

жертвоприношение. Стопанката за първи и единствен път коли черно петле на къщния

праг и нарича: “Не те колим ние, коли те Мратиняка".

 

В други краища има поверие, че мратинците са юноши, обсебени от зли сили.

Те били заплаха за хората и сеели болести сред тях. Затова имало обичай стара и грозна жена

да записва на тефтер грешниците. После им правела магии, с които ги моряла с едно докосване

на тоягата си. За да се предпазят от тях, хората не излизали по късна доба от домовете си.

 

 

С особено разнообразни магически действия и забрани е изпълнена и обредността през

Вълчите празниц, които се смятат повсеместно за едни от най-лошите и опасни периоди от

годишното календарно време. Най-тежък е последният от цикъла, който народната вяра е

посветила на най-кръвожадния куц вълк, който върви накрая на митичната вълча глутница.

Нарича се Куцилан, Натлапан, Румулан, Клекуцан, Кривльо или Кривио вълк.

Затова ритуалната обредност има предимно предохранителен и защитен характер.

На този ден стопанките лепели с кал и тор входа на огнището, прага и зад вратата, за да

залепят очите на вълците. Зашиват с червен конец краищата на полите полите си, за да

зашият вълчата паст. Мъжете завързвали ножиците, за да се предпазят от хапане.

За да са здрави и невредими, жените не тъчали, не крояли, не шиели, не бродирали,

не се решели с гребен. Забранява се всякаква работа с вълна. В противен случай вълците

нападат овчарите и стадата. А мъжете не чукали сол, не сечали дърва и не ринели(почиствали)

оборите на добитъка. Така предпазвали себе си и домовете си от страшните горски животни.

Думата вълк не се споменава.

 

Вълчите празници са свързани с вярванията на древните траки, които почитали вълка.

В представите им той бил вълк главатар на воинска дружина, но един ден нарушил обичаите и

станал цар на разбойници. Затова, че в себе си носел и нещо от царството на слънчевия змей,

той продължил дас бъде на почит сред тях. Спомена за вълка змей траките запазили в свето

изкуство. И днес могат да се видят в ювелирни предмети, дърворезбени орнаменти и шевици с

образи на дракони с вълчи глави.

 

 

16 Ноември

Ден на Св. апостол и евангелист Матей

Имен ден празнуват: Матей, Матю

Професионален празник на данъчните служители

 

Матей се родил в Капернаум  по времето на Иисус Христос. Бил брат на св. апостол Яков Алфеев.

Станал митар – събирач на данъци, и имал лоша слава сред евреите. Но Господ го намерил

достоен да приеме истинското учение.От този ден Матей бил винаги с Христос в числото на

дванадесетте негови най-верни ученици. Осем години след Възнесението на Иисус

написал своето Евангелие, в което описал земния живот на Спасителя. Подобно на другите

апостоли обикалял по света и сеел Божието слово. Преминал през много изпитания и умрял

мъченически в името на Иисус. Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса.

 

Професионален празник на данъчните служители

С постановление на Министерския съвет от февруари 1991-ва данъчната администрация е

създадена като самостоятелна структурна единица. Няколко месеца по-късно са назначени

първите данъчни служители.

 

 

21 Ноември

Въвеждане на св. Богородица в храма -

Въведение Богородично

Ден на християнското семейство

 

По стара традиция в деня на християнското семейство най-възрастните в рода събирали

голямото семейство на богата трапеза. На нея се нареждали различни ястия и лакомства

най-вече за деца. А преди тържествения обяд всички се изповядвали пред иконата на

св. Богородица и молели Девата за здраве и щастие на цялото семейство.

 

 

Когато Дева Мария навършила три годинки, праведните и родители изпълнили обета,

който дали пред Господ – да въведат своята любима дъщеря в Йерусалимския храм и да я

посветят на Бог. За празника Йоаким и Ана събрали своите близки и със свещи в ръце довели

Мария до светата обител. Там ги посрещнали първосвещеници и  служители с пеене

на свещени химни. Родителите на Мария оставили дарове и жертви на Бога и благословени се

прибират у дома. Поверили любимата си дъщеря на св. Захария, който я въвел в Светая Светих –

там, където влиза веднъж в годината само първосвещеник. От този ден девойката заживяла в

Божия храм. Тук се възпитава под надзора на по-възрастните девойки, за да се подготви за

мисията, която и била отредена от Господа. И по внушение на Светия Дух Дева Мария се

сгодила за престарелия Йосиф, който станал неин покровител и баща на

Божия син – Иисус Христос

 

 

23 Ноември

Св. Амфилохий, еп. Иконийски. Св. Григорий,

еп. Акрагантийски. Св. благоверен

княз Александър Невски

Имен ден празнуват: Александър, Александра, Сашо, 

Сашка, Цанка, Цанко

 

Името Александър е от старогръцки произход и означава „защитник на мъжете“ Църквата почита

светлата памет на епископите на Кесария Кападоксийска и Акрагант, св. Амфилохий и св. Григорий.

Живеели по различно време, двамата свети отци отдали живота си в служба на своите

християнски паства. Добри учители и просветители, те оставили след себе си съчинения,

полезни за Църквата и целия християнски свят.

 

На 23 ноември православната църква чества деня на Св. благоверен княз Александър Невски

(1220 - 1263). Той е роден през 1220 г, живял по времето когато руските земи били под татарско

владичество и бил княз на Новгородската област. По време на неговото управление шведският

крал с многобройна войска тръгнал на поход срещу Новгород. Княз Александър поел защитата на

града си. Двете армии се срещнали при р. Нева. Новгородският княз удържал славна победа,

за която бил наречен "Невски". По-късно св. Александър бил утвърден от татарския хан за велик

княз Владимирски, Киевски и Новгородски. Тогава той станал единствен защитник на православната

вяра и народа против татарите. Св. Александър управлявал десет години и за това време направил

много добри дела за вярата, Църквата и народа. В края на живота си пожелал да приеме монашество.

 

 

На 23 ноември се чества и празника на най-голямата източноправославна катедрала на

Балканския полуостров в София, носеща името на светеца.

 

 

24 Ноември

Света вмчца Екатерина. Св. вмчк Меркурий

Имен ден празнуват: Екатерина, Катерина, 

Катрин, Катя, Тинка

 

Името има старогръцки произход. Коренът му е от думата „катариос“ – „чист; непорочен“.

През IV в. в Александрия имало девойка от царски произход, която се прочула със своята

хубост, доброта и мъдрост. Името и било Екатерина. Много богати и знатни мъже искали да

се оженят за нея. Но девойката предпочитала смирения и скромен живот.

Съдбата на Екатерина била предопределена. Един отшелник със светъл ум и необикновена

мъдрост и разказал, че единствено достоен за нея е роденият по чудесен начин от

Светата Дева Мария Иисус.мЕкатерина почувствала истинско облекчение.

Окрилена от вяра и надежда, тя дълго се молела пред иконата на Светата Богородица,

докато не заспала. На сутринта с радост видяла на ръката си чуден пръстен.

От този миг озарената и душа принадлежала единствено на Господ.

По това време в Александрия пристигнал беззаконният цар – гонител на християните.

Той поискал поданиците му да принесат жертва на идолите. Когато видял Екатерина на

входа на храма, запленен от красотата и я поискал за своя жена, но тя била непреклонна.

Тогава владетеля повикал своите мъдреци, за да оборят вярата и убежденията и.

Но вместо това жреците онемели пред пламенните слова на светицата и се

признали за победени. Още много време царят воювал с непокорната християнка с

надеждата да я върне към езическите богове. Когато видял , че е безсилен, осъдил

св. Екатерина на смърт. По негова заповед светицата била обезглавена пред очите на целия град.

Легендата разказва, че в този миг ангел-хранител взел тялото на мъченицата и го

отнесъл в планината Синай.

 

 

Празникът на св. вмчца Екатерина българите наричат още Катерининден.

Хората почитат светицата заради способностите и да лекува бяс и шарка. Някога  жените приготвяли

обредни пшеничени питки, нашарени с вретено. Стопанката на дома ги омесвала рано сутрин с

мълчана вода. Те били най-малко пет и най-много девет. После ги мажела с петмез, рачел или

мед и ги раздавала на комшиите.

Ако в къщата имало болни деца, вземала две питки, заставала на кръстопът и давала на всеки

минувач да си отчупи с думите: „Ха, вземи за света Катерина да ни е край дома и да ни пази от

Шарко и Беско!“, всеки трябвало да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти ,

да изрече:“ Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи

здравето по децата ти!“. "Амин! Дай, Боже!“, отвръщала стопанката и гледала да раздаде

питките на тек (нечетно число) минувачи, за да пресече и болестта. Хората вярвали, че всички,

които хапнели от тези питки, ще се предпазят от бяс и шарка.

 

 

25 Ноември

Ден на свети Климент Охридски

Имен ден празнуват: Климент, Климентина

 

Църквата отбелязва и деня на свети свещеномъченик Климент, епископ Римски.

Когато се отправили към Великоморавия, светите отци Кирил и Методи взели със

себе си своя роднина Климент. Той бил още юноша, но с радост приел да бъде техен спътник.

Заедно с тях стигнал чак до Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от

римския папа Андрей II. След смъртта на св. Методий немските духовници прогонили

от Великоморавия просветителите на славянската писменост. Климент, Наум и

Ангеларий стигнали до България, където намерили горещ прием.

Благочестивият български цар Борис изпратил Климент в Охрид, където той работил

всеотдайно сред новопокръстените като учител и свещеник. А на събора в Преслав през 893г.

св. Климент бил избран за пръв епископ на българския език. В продължение на 30 години

светият отец служил неуморно на своето паство. Превеждал книги от гръцки на български език,

съставял проповеди за празници, създавал достойни последователи. Опростил глаголицата и

създал кирилицата.

 

 

С дела извършил още много чудеса. Основал манастира „Св. Пантелеймон“,

където завършил светлият му живот. Свети Климент починал на 27 юли 916г.

В знак на признателност учениците му написали неговото житие – в памет на великия

учител и просветител на българите.

 

 

30 Ноември

Ден на  св. Андрей Първозвани

Имен ден празнуват: Андреа, Андрей, Андрейка,

Андрея, Андриян, Андрияна, Андро, Дешка,

Първан, Силен, Храбрин, Храбър

 

Името Андрей произхожда от гръцкото Andreas – „мъжествен“.

Свети апостол Андрей Първозвани и неговия брат Петър били обикновени рибари и живеели край

Тивериадското езеро. Един ден през родния им град Витсаида минавал Йоан Кръстител, който

разказвал за Иисус и неговите чудеса. Още щом чул за Спасителя, Андрей станал негов ученик.

Той бил сред първите, които Христос избрал да бъдат апостоли. Затова го нарекли Първозвани.

След възнесението на Иисус св. Андрей поел по света, за да проповядва словото Божие.

Минал през Мала Азия, бил по нашите брегове на Черно море и в страната на скитите.

Целият си живот апостолът посветил на проповеди. Понасял гордо гоненията у хулите на езичниците,

които ставали християни. Земният му път завършил в гръцкия град Патра, където му била отредена

кръстовата смърт. Християните в града погребали мъченика с подобаващи почести.

Три века по-късно император Константин пренесъл мощите на св. Андрей Първозвани в

цариградската църква „ Св. Апостоли“.

 

Свети апостол Андрей Първозвани е един от светците-покровители на Русия и

светецът-покровител на Шотландия.

 

Българите наричат празника Едрей, Едринден, а в цяла Северна България – и Мечкинден.

Според народните познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на

деня за сметка на нощта. Българите казват, че на Едрей всичко наедрява, защото денят пораства

колкото едно просено или синапено зърно. Други вярват, че денят наедрява толкова, колкото е

скокът на петел на праг. Този възглед обуславя поредица от обредни действия, които целият

осигуряване на плодородие и изобилие през следващата година. Още в навечерието на празника

или в ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от всякакъв вид зърна, които могат да се

намерят в къщата – боб, леща, царевица, нахут, ечемик и др. Това се прави, за да наедреят

посевите, така както наедряват денят и сварените зърна. От варивото хапват всички.

От него се дава и на домашните животни, за да се увеличи приплодът им.

Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината.

 

В българските земи на север от Балкана Андреевден се почита като празник на мечките.

Народното предание разказва, че някога св. Андрей бил самотен отшелник в гората.

Сам си обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола на светеца. Той успял да я хване,

впрегнал я в ралото вместо вола и така изорал имота си.

После я хванал и слязъл до близкия манастир. Тъй като успял да обуздае дивия звяр,

св. Андрей се превърнал в мечи покровител.

 

Преди изгрев слънце най-възрастната жена вдима взема шепа варени царевични зърна или

филия, намазана с мед, и я хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата:

„На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш през цялото лято суровия. Да не ядеш стоката и човеците!“

 

В митологията на много европейски и азиатски народи мечката е символ на женското начало,

на раждаемостта и плодовитостта. Така е и при българите.

 

Появата на мечкар с мечка в селището се тълкувало като знак за здрава и

благополучна година.

 

Честа практика е мечката да гази хора с болки в кръста, за да оздравеят.

 

С меча козина бабите опушвали бездетни жени и изплашени деца.

Ето защо на Андреевден народната традиция забранява на младите булки да работят каквото и

да било работа, за да „наедряват“ по-скоро, сиреч да забременеят и да родят здрава рожба.