Честит Тодоровден!

Тодоров ден е!

Честит празник на всички именници!

Името Теодор, Тодор, Теодора, Тодора произхожда от гръцкото Теодорос, Феодорос, образувано от думите “теос, феос“- бог, божество, и от думата „дорон“ – дар, подарък.

Името означава „Божи Дар“.

Имен ден празнуват: Тодор, Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея

Тодоров ден се празнува в първата събота след Сирни Заговезни,

и на 40 дни от Великден. Наричан е още "Конски Великден“

или „Тудурица“.

Макар и не толкова голям светия покровител –

като Св. Георги, Св. Димитър, Св. Николай,

- Св. Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен

за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта

и свързаното с нея плодородие.

Според народните легенди на този ден „Свети Тодор съблича

девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято”

По традиция българите свързват Зимния Тодоров ден със

здравето на конете.

Още преди изгрев слънце мъжете отиват в обора, сресват и

сплитат гривите и опашките на конете, украсяват ги с мъниста,

пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой.

След това започва самата „кушия“, изпълнена с много емоции,

желание за победа и истинско съревнование между 

участниците и техните коне.

Състезанието на Тодоровден се гледа от цялото село и винаги се

превръща в истински празник.

На него момците демонстрират пред общността своите качества и

умения да яздят конете на гол гръб и годността си за женене.

Конят-победител от „кушията“ се награждава с венец и юзда,

а стопанинът му с риза или кърпа и заедно с другите участници

обикалят къщите, за да завършат в двора на собственика му,

където се случвало и празничното хоро.

Жените замесват тесто и изпичат специални обредни хлябове,

които имат формата на конче или копито - подкова.

Докато траят конните състезания, момите и жените мият косите си,

за да пораснат дълги и гъсти по подобие на конските опашки.

Със същата цел по някои места в страната на този ден се подстригват

за пръв път косите на децата, а отрязаните коси заравят под

плодородно дърво или трендафил.

Тодоровден е своеобразен празник в чест на младите билки.

Затова Тодоровата седмица се нарича „Булкина неделя“.

Преди обед свекървите отвеждат снахите си на черква, като носят

тепсия с варена царевица, върху която е поставена голяма пита.

Всички булки се нареждат в редица, като зад тях застават свекървите.

Свещеникът прочита молитва и освещава хлябовете.

В Търновско и Габровско роднини и съседи носят на булката краваи.

Посредством тези обредни практики се осъществява общественото

признание на булките и преминаването им в категорията на

отдавна омъжени жени. До Тодоров ден те нямат право да месят

тесто и да пекат и раздават хляб. Едва след празника възрастните

в семейството и рода започват да се обръщат към тях с невесто.

В Северна България св. Тодор се осмисля като страховит

нощен ездач на бял кон. 

Вярва се още, че светецът забожда главата си вземата и по този

начин я затопля и опложда.

Тези представи за него обясняват защо именно към неговия

празник са календарно прикрепени голям брой момински

гадания за женитба.

През различните дни на Тодоровата седмица момите поставят под

възглавницата си овесени или царевични зърна и спят върху тях.

Вярват, че ще се омъжат за момъка, когото сънуват.

Със същата цел засаждат няколко стръка чесън, които наричат на

различни ергени. Стъблото, което расте най-бързо, показва за кого

ще се омъжи момата.

На Тодоров ден девойките се събират в една къща и се надхвърлят

с чехлите си. Ако чехълът падне зад домашния праг, това означава,

че момата ще се задоми през същата година.

В Родопите и Странджа комплексът от предсказания за женитба е

най-силно развит.

Родопчани го наричат „Насяване на просото“ или „Обричане“,

а рупците в Странджа – „Пепелница“.

В навечерието на празника възрастна жена отвежда няколко

девойки на реката. Там мълчешком те преминават три пъти по

малко мостче, направено от кобилица или дъска.

Момите ръсят наоколо просо и наричат:

„С когото се вземаме, с него да жениме“,

или:

„С когото се взема, с него колака да ям!“

При Странджанската пепелница  девойките замесват  обредни питки

от пепел, която търкалят към дома на харесвания ерген.

После извършват символично оране и засяване на нивата,

за да е плодовита годината.

В Софийско и Пернишко Зимният Тодоров ден се тачи, за да се

предпазват хората от къртици. Стопанките хвърлят варени царевици

в градината, за да не рият там къртиците. Те карат ергените да припкат

с конете по посевите със същата цел.

Празничната трапеза за празника е от пита, супа от леща, гъбена чорба,

картофи, варена царевица, рибник, а в самоковското село Драгушиново

се приготвят ястия от речни раци – „рачник“.

Честит празник!

С пожелание за здрава, щастлива и плодородна година!